Не знам дали е защото наистина живота ни е гаден, ама България в последните години се превръща в раздвъдник на недоволстващите. Независимо дали ще недоволвстват срещу цената на кравето сирене в бакалията на бай Пешо, дали пък повод за негодувание ще са разбитата инфраструктура на Мало Бучино, а може би пък силно притеснение ще предизвиква ядрена политика на Северна Корея, новият българин се чувства длъжен поне веднъж дневно да е недоволен от нещо.
Освен че е редовно недоволен, той и не пропуска възможността да изкаже това си недоволство - преди обяд недоволството се свежда до просто мрънкане, а след обяд ( и след няколко ракийки ) прераства в благославяне на роднините от женски род на първопричината за негодуванието. Медиите от своя страна, понеже работата им е да показват много и различни материали, все се намира по нещо което да стане повод за раздразнение, на и без това чувствителната народна маса. Хубавото при конвенционалните такива ( телевизии, радиа, вестници ) е че те никак даже и не подозират, че репортажа им за гладуващите мечки в северозападен Таджикистан, е предизвикал бурни чувства у аудиторията - демек народа си ги псува, а те си мислят, че се радват на всенародна любов.
Интернет обаче, взе че се прецака и даде глас на масите, та да могат да коментират това което са прочели/видяли. Видели своя шанс да си кажат това което им е на сърцето, недоволстващите започнаха да раждат едни "мили" коментари по форуми, сайтове, че даже и по блогове ( там по-малко, щото никой не ги чете ). Основната цел на тези коментари е да изкаже или пълното несъгласие на Недоволният с написаното, или погнусата му от начина по който то е написано, или уместното му негодувание от новата версия на Internet Explorer, което негодувание макар и да няма нищо общо с това за което е писал автора, да е изключително важно да бъде оплюто точно под неговото писание. Хората стоящи ( или по-точно криещи се ) зад тези коментари, са наричани тролове и разбира се са любимци на останалите обитатели на интернет гората.
Макар и на пръв поглед троловете да си приличат като 2 капки вода, се оказва че има и разновидности. Основно в природата се наблюдават два типа тролиращи :
Трол тип "Анонимен" : Тази разновидност на тролерите, припозанава за свое хоби обикалянето на горският фонд и сканирането му за статии и мнения различаващи се дори и на милиметър от собственото им мнение ( фундаментално и неоспоримо само по себе си ). Вследствие на настъпващи химични реакции в телата им, тролстващите започват да изпитват неудържимо желание да оплюят прочетеното, опитвайки се да предпазят по този начин събратята си от вредното влияние на мерзкото съдържание на въпросният сайт. Когато не го направят, чувството за вина, буквално не ги оставя на мира с месеци. На въпросните, често се случва вследствие пристъпа на ярост и притиснати от желанието си, да изкажат мнението си на мига, дори да не дочитат до край написаното - нередността светва като червена лампичка, която неистово крещи : Коментирай ! Коментирай ! И коментара идва. Кратък, ясен и точен : " Ти луд ли си ве ? ", " Как може да пишеш такива глупости?", " Тоя дето го е написал тва е яко тъп, честно " и прочие .
След дълго изучаване на поведението им в изолирана среда, учените достигат до предположение, че има три основни причини, нормалният човек да изпита нужда да натроли анонимно : в първият случай поведението му се обяснява с наличие на мания за величие, която довежда до самовтълпение, че ничие друго, освен тяхното мнение, не може дори претендира за вярност и обективност. Предполага се, че в други случаи поведението му е продиктувано от свръхвисоките изисквания за перфектно издържано съдържание, което да му се поднася, а той да четат с благоговение и съответно нетърпимоста му към всичко останало. Твърди се, че в трети случаи реакцията му е предизвикана от чисто човешката нужда ( да троловете, противно на очакванията ви, са хора! ) да си изкара някъде насъбраният от ежедневието гняв : гаджето го е зарязало, заради некъв квартален шушляк с мерцедес; някои си е позволил да го засече, докато е пикирал с 114 км/ч към работното им място и тъй нататък, все до болка познати истории, случващи се и на нетроловете.
Професионални тролове : За разлика от троловете анонимници, професионалните тролове не обикалят безцелно, а населяват едни и същи ареали. Въпреки, че никой извън интернет не знае кои са, поне там те държат всичко казано от тях да им се пише на сметката. Движени са от много по-висши мотиватори от анонимниците - не тролят за лично удовлетворение, а чрез тролстване заграждат територия - професионалистите се оповават на тезата, че ако накарат другите да изглеждат смотани, то те автоматично стават готини.
Характерно и за двата вида трола, е че коментарите са тяхната стихия и изпитват панически страх да създадат нещо, а недай си боже да сложат името си под него ( може би от страх че себеподобните им ще ги разкъсат ). Понякога ( макар и много рядко ) на троловете се случва да прочетат/изгледат/разгледат нещо което да им се хареса, но тогава по неразбираеми причини у тях не се полува онази химия - просто лампичката не светва и не светва. Причината за това явление, все още не е известна на модерната наука, но се твърди, че е вид болестно състояние - при множество тролове са наблюдавани остри пристъпи на скомина при писане на : "браво", "това ми хареса", "и аз мисля така" и всички останали методи за изразяване на възхищение, одобрение и съгласие с прочетеното.
Основните потърпевши от набезите на гореописаните герои, са новаците в интернета, през чиито глави, вследствие напътсвията на троловете, започват да протичат мисли от рода на " Абе дали верно не съм тъп, щом 2-ма човека вече ми го казват" или "Защо да се занимавам да пиша, като хората казаха, че не ми се отдава". За сметка на това обаче тролстващите, нямат особен успех при "старите кучета", просто защото отдавнашните обитатели на гората, постепенно се научиха да не обръщат сериозно внимание на тролоското братство. И точно там е най-голямата вина на тролчетата - понеже нямат навика да се подписват като "Пешо Трола" или "Иван - Трол" ами се преструват на обикновени потребители, останалите се научиха да причисляват като тролско всяко негативно мнение изказано в нета. А по този начин се губи така ценното влияние, което едно време оказваше върху авторите и качеството на написаното от тях, уместната критика и добре защитеното различаващо се мнение.
Макар и горенаписаното да обяснява голяма част от първопричините и проявленията на явлението "Аз троля в интернет" у мен останават няколко въпроса на които все още не намирам отговор, а именно : Защо троловете просто не псуват мониторите, така както го правят у дома с телевизора, ами се чувстват длъжни да коментират ? Каква ли точно наслада им носи тази им дейност? Как пък взеха, че си помислиха, че интернет има нужда от тях? Защо троловете спряха "Мелодия на годината" и прочие и прочие. Истината най-вероятно е и си остава някъде там.........
Освен че е редовно недоволен, той и не пропуска възможността да изкаже това си недоволство - преди обяд недоволството се свежда до просто мрънкане, а след обяд ( и след няколко ракийки ) прераства в благославяне на роднините от женски род на първопричината за негодуванието. Медиите от своя страна, понеже работата им е да показват много и различни материали, все се намира по нещо което да стане повод за раздразнение, на и без това чувствителната народна маса. Хубавото при конвенционалните такива ( телевизии, радиа, вестници ) е че те никак даже и не подозират, че репортажа им за гладуващите мечки в северозападен Таджикистан, е предизвикал бурни чувства у аудиторията - демек народа си ги псува, а те си мислят, че се радват на всенародна любов.
Интернет обаче, взе че се прецака и даде глас на масите, та да могат да коментират това което са прочели/видяли. Видели своя шанс да си кажат това което им е на сърцето, недоволстващите започнаха да раждат едни "мили" коментари по форуми, сайтове, че даже и по блогове ( там по-малко, щото никой не ги чете ). Основната цел на тези коментари е да изкаже или пълното несъгласие на Недоволният с написаното, или погнусата му от начина по който то е написано, или уместното му негодувание от новата версия на Internet Explorer, което негодувание макар и да няма нищо общо с това за което е писал автора, да е изключително важно да бъде оплюто точно под неговото писание. Хората стоящи ( или по-точно криещи се ) зад тези коментари, са наричани тролове и разбира се са любимци на останалите обитатели на интернет гората.
Макар и на пръв поглед троловете да си приличат като 2 капки вода, се оказва че има и разновидности. Основно в природата се наблюдават два типа тролиращи :
Трол тип "Анонимен" : Тази разновидност на тролерите, припозанава за свое хоби обикалянето на горският фонд и сканирането му за статии и мнения различаващи се дори и на милиметър от собственото им мнение ( фундаментално и неоспоримо само по себе си ). Вследствие на настъпващи химични реакции в телата им, тролстващите започват да изпитват неудържимо желание да оплюят прочетеното, опитвайки се да предпазят по този начин събратята си от вредното влияние на мерзкото съдържание на въпросният сайт. Когато не го направят, чувството за вина, буквално не ги оставя на мира с месеци. На въпросните, често се случва вследствие пристъпа на ярост и притиснати от желанието си, да изкажат мнението си на мига, дори да не дочитат до край написаното - нередността светва като червена лампичка, която неистово крещи : Коментирай ! Коментирай ! И коментара идва. Кратък, ясен и точен : " Ти луд ли си ве ? ", " Как може да пишеш такива глупости?", " Тоя дето го е написал тва е яко тъп, честно " и прочие .
След дълго изучаване на поведението им в изолирана среда, учените достигат до предположение, че има три основни причини, нормалният човек да изпита нужда да натроли анонимно : в първият случай поведението му се обяснява с наличие на мания за величие, която довежда до самовтълпение, че ничие друго, освен тяхното мнение, не може дори претендира за вярност и обективност. Предполага се, че в други случаи поведението му е продиктувано от свръхвисоките изисквания за перфектно издържано съдържание, което да му се поднася, а той да четат с благоговение и съответно нетърпимоста му към всичко останало. Твърди се, че в трети случаи реакцията му е предизвикана от чисто човешката нужда ( да троловете, противно на очакванията ви, са хора! ) да си изкара някъде насъбраният от ежедневието гняв : гаджето го е зарязало, заради некъв квартален шушляк с мерцедес; някои си е позволил да го засече, докато е пикирал с 114 км/ч към работното им място и тъй нататък, все до болка познати истории, случващи се и на нетроловете.
Професионални тролове : За разлика от троловете анонимници, професионалните тролове не обикалят безцелно, а населяват едни и същи ареали. Въпреки, че никой извън интернет не знае кои са, поне там те държат всичко казано от тях да им се пише на сметката. Движени са от много по-висши мотиватори от анонимниците - не тролят за лично удовлетворение, а чрез тролстване заграждат територия - професионалистите се оповават на тезата, че ако накарат другите да изглеждат смотани, то те автоматично стават готини.
Характерно и за двата вида трола, е че коментарите са тяхната стихия и изпитват панически страх да създадат нещо, а недай си боже да сложат името си под него ( може би от страх че себеподобните им ще ги разкъсат ). Понякога ( макар и много рядко ) на троловете се случва да прочетат/изгледат/разгледат нещо което да им се хареса, но тогава по неразбираеми причини у тях не се полува онази химия - просто лампичката не светва и не светва. Причината за това явление, все още не е известна на модерната наука, но се твърди, че е вид болестно състояние - при множество тролове са наблюдавани остри пристъпи на скомина при писане на : "браво", "това ми хареса", "и аз мисля така" и всички останали методи за изразяване на възхищение, одобрение и съгласие с прочетеното.
Основните потърпевши от набезите на гореописаните герои, са новаците в интернета, през чиито глави, вследствие напътсвията на троловете, започват да протичат мисли от рода на " Абе дали верно не съм тъп, щом 2-ма човека вече ми го казват" или "Защо да се занимавам да пиша, като хората казаха, че не ми се отдава". За сметка на това обаче тролстващите, нямат особен успех при "старите кучета", просто защото отдавнашните обитатели на гората, постепенно се научиха да не обръщат сериозно внимание на тролоското братство. И точно там е най-голямата вина на тролчетата - понеже нямат навика да се подписват като "Пешо Трола" или "Иван - Трол" ами се преструват на обикновени потребители, останалите се научиха да причисляват като тролско всяко негативно мнение изказано в нета. А по този начин се губи така ценното влияние, което едно време оказваше върху авторите и качеството на написаното от тях, уместната критика и добре защитеното различаващо се мнение.
Макар и горенаписаното да обяснява голяма част от първопричините и проявленията на явлението "Аз троля в интернет" у мен останават няколко въпроса на които все още не намирам отговор, а именно : Защо троловете просто не псуват мониторите, така както го правят у дома с телевизора, ами се чувстват длъжни да коментират ? Каква ли точно наслада им носи тази им дейност? Как пък взеха, че си помислиха, че интернет има нужда от тях? Защо троловете спряха "Мелодия на годината" и прочие и прочие. Истината най-вероятно е и си остава някъде там.........
Този е пост е написан
на 19.08.2008
и е в категория
забавни,
позиция
. Ако ви е харесал, моля натиснете на бутончето на Svejo или още по-добре - коментирайте.
