Понеже и аз като Антония почти ежедневно използвам услугите на таксиметровите автомобили, успях да понатрупам някой впечатления за услугата като цяло. Няма да ви занимавам обаче с техническите и икономическите особености на този метод за придвижване, а по-скоро с една друга важна част от фолклора на столицата - таксиметровите шофьори.

Те общо взето са обикновени хорица, излязли с взетата на лизинг/аренда колица да изкарат някой лев. По принцип са доста комуникативни - ако ги заговориш може да говорят през целия път, а ако си мълчиш и те не те закачат. Обикновено са компетентни ( или поне така си мислят ) по всяка една тема, така че се намира за какво да се говори с тях. Някой от тях обаче са несговорчиви, алчни и гадни бакшиши, но те като чели не са мнозинство. Имам обаче и сблъсъци с няколко таксиметрови шофьори, които малко трудно се вписват в категорията обикновени хорица и с които съм имал следните интересни поне за мен случаи :

- возил ме е таксиметров шофьор, които се оказа че чете адски много книги и беше адски ерудиран - толкова че аз се чуствах адски некомпетентен пред него. След това започна да ме навива да чета книгите на някакъв индийски мислител Ошо - не че седнах да прочета нещо от него, но все пак успя да ме впечатли

- наскоро се возих при шофьор които изглеждаше да е от ромски произход, но в колата звучеше Jazz FM

- пак преди няколко седмици се возих при някакъв които през целият път говореше някакви глупости - още с качването каза някаква простотия, при която аз направо стоях и гледах като гръмнат. През 15-те минути на пътуването преминах през 3 различни мисли за това какво му е на тоя човечец - че е някакъв голям зевзек който по принцип така си говори, че е пиян или че е откачен. Замислих се да дали да не сляза от колата.

- преди около 2 месеца се возих при таксиметраджия който условно наричам светофара - човека имаше тикове на всяка една част от тялото си - кракът му на газта трепереше толкова силно че колата постоянно ту увеличаваше скоростта, ту намаляваше, ръката му подскачаше нонстоп по скоростния лост, премигваше неестествено с очите и си свирукаше. Ако при предишният шофьор просто ми преминаха мисли за слизане от колата, тук вече на 3-4 пъти направо изпитвах крещяща нужда да го спра и да се обадя в КАТ да ги питам как може да дават на такива хора да карат кола, камо ли такси.

- возил съм се и при шофьор, който мирише буквално на буре с джибри - не на алкохол, ами на ферментиращо грозде, само дето нямаше мушици около него.

- возих се при един, който когато се опитах да сляза от таксито за да изтегля пари от банкомата, ми се разкрещя как така съм могъл да допусна че може да сляза от таксито без да съм си платил ( какво да направя като не съм се усетил че нямам пари в мене, да се пренеса да ти живея в таксито ли ? )