По принцип гледам да се въздържам от коментар по супер наболелите теми на деня. Просто ми е малко странно да изляза и да се изкажа по въпрос обсъждан денонощно по телевизии, радиа, вестници, сайтове, блогове, защото моето мнение едва ли ще е най-меродавно на фона на това на всичките тези "авторитети".

И не писах по темата, докато не видях че други хора още по незапознати с действителността се изказват по темата. Прочетох че Студентски град е най-гнусното място за живеене, прочетох че самите студенти са убили колегата си с разюзданото си поведение, прочетох че държавата не им била виновна, прочетох че студентите няма срещу какво да протестират. Като цяло има по малко истина във всяка една теза, но само толкова - това са мнения изказани от хора минавали през Студентски Град някога и решили че всичко вече им е ясно. А ето как стоят нещата според мен :

Първо - хубаво е някой хора да проумеят що е то Студентски град. Студентски град е квартал на София в който се помещават блокове на някой от най-големите университети в града. В тези блокове срещу много по-ниско от другите квартали заплащане, студентите от провинцията получават около 5-10 кв.м ( да толкова е! ) на човек, където да живеят. Понеже държавата ни е прекрасна, то за по-голямата част от семействата на студентите е непосилно или поне доста трудно да отделят по 200-300 лева месечно само за квартирата, следователно пред може би 60-70% от студентите живеенето на общежитие е единствена алтернатива. Изводът е че повечето от хората живеещи в Студентски град са там не по собствено желание, ами защото така им се налага.

Второ - хубаво е някой хора да разберат, че младите хора обичат да се веселят. Не знам дали е защото тяхната младост е била твърде отдавна или поради някакви други причини, но коментиращите явно не проумяват, че на един човек на 18-25 години кръвта му кипи и същият този има нужда да се повесели някъде. Слушам че студентите нон-стоп купонясвали - замислете се обаче че в студентското градче живеят адски много младежи и това че заведенията са пълни не означава че целият Студентски Град е по заведенията, а че 10-15% от населението му е по заведенията. Истината е че обикновеният студент не излиза по-често от 1 максимум 2 пъти седмично по заведенията, освен това обикновеният студент не прави по-често от веднъж на 1-2 месеца купон в стаята си. Обикновения студент има желание в края ( понякога и по средата, нали се разбрахме за кипящата кръв ) на седмицата да изпие няколко водки и да се повесели и няма нито желанието, нито нуждата се сбие с някого. Обикновения студент жител на студентски град, не е с нищо по-различен от всеки друг млад човек.

Ето тук идва най-голямата неизвестна за по-голяма част от хората мислещи си че разбират ситуацията в Студентски град - освен гореописаните "нормални" студенти има и една група студенти която по моя преценка е около 10-15%, която изобщо не идва да в София заради висшето образование, а по-скоро за да отърве казармата(това беше доскоро), да смени обстановката или просто за да не си е вкъщи. Понеже тези същите нямат каквито и да било други задължения правят всяка вечер купон в стаята си, пречат на другите да спят или примерно да учат ( поне в блока в който живеех аз, противно на мненията, освен всичко останало се и учеше ) чупят блока, хвърлят бутилки през прозореца, викат като аборигени и т.н. и т.н.. Никой от обитателите на блока, не може да направи нищо, защото гореупоменатите са и агресивни, а пък от университета са оставили един 50-60-70-80 годишен чичка, който да се грижи за реда в блока. Същите тези хора ходят по дискотеките напиват се като свини и гледат на кръв всеки дето си носи косата наляво, а не надясно. Да не говорим, че по заведенията има и всевъзможни пришълци дочули за това колко са лесни студентките и придошли на лов - ако не им върже и те стават агресивни. На така наречените от мен "обикновени" студенти не им остава нищо друго освен да си мълчат, като им правят купон на главата и да внимават ааадски много накъде си носят косата в дискотеките, за да не се събудят в някоя канавка ( или изобщо да не се събудят, като един техен колега ).

Какво е решението? Решението вече го има налице - отидете в някоя дискотека в Студентски Град и се опитайте да се сбиете. Няма да стане нали - ще дойдат една скромна групичка от 20 човека охрана и ще ви наплескат. Собствениците на дискотеките са се сетили, че много млади хора на едно място + онези въпросните търсещи си с когото да се сбият + незадоволените пришълци, е равно на неизбежни проблеми. И не допускат такива в тяхното заведение. Какъв е проблема в Студентски град да патрулират едни 20 полицая ( колкото охраната на една единствена дискотека ) ? Не излиза ли така, че дискотеките могат да се грижат за реда в рамките на заведението, а държавата не може да опази 5-те невралгични улички около заведенията? Отделно някой в университетите да се сети да сложи хора, които да се грижат за въдворяването на някакъв, що годе нормален ред в самите блокове - не казвам че не трябва да има купони и че трябва студентите да се вкарват и изкарват под строй, а да има някой който да узаптява, онези който правят ежедневно купони, пречат на всички, а за капак оставят блока като след заметресение. Що пък общината не се прекара и сложи някоя и друга светеща лампа в квартала, та да не се налага да си светиш с телефона, ако случайно си решил да се придвижиш по тъмно из квъртала, или пък което е толкова смешно, та чак ми се плаче, да разчиташ на осветлението от неоновите светлини на заведенията. Може пък и да се помисли нещо за това, че в студ. град се строи повече от на морето и вече няма и един квадратен метър зеленинка в квартала. Може някой да се замисли, че студентите джопат до колена в кал, защото някой е решил, че ще си строи сградата точно на пътя, а за студента прибиращ се от лекции например, остават калните пътечки. Може някой да се замисли.....

Ако сте ми следили мисълта сега вече знаете, че в самия студентски град има проблеми и че "обикновените" студенти не могат да направят нищо по въпроса. И след като не могат и да отидат на друго място, те стоят като заложници на онези 10-15% хора, които просто не са си на мястото и на неуреденият си квартал. И след като проблемите са прекалено много и касаят прекалено много държавни институции, извода би следвало да е че държавата като цяло не се интересува от студентите. А когато няма къде да отидеш, имаш проблеми и тези които трябва да ги разрешат хич не ги е еня за тебе - тогава трябва просто да покажеш че съществуваш, тогава просто трябва да излезеш на протест!

Понеже както сте забелязали изключително често пиша в тоя блог, реших че имам нужда от още едно предизвикателство - затова и вече съм част от екипа списващ избрано.нет. В сайта публикуваме по няколко реда за всевъзможни нови технологии и джаджи направили ни впечатление. Ако темата ви е интересна, чувствайте се поканени да заповядате и да разгледате сайта :)

Дааам, вчера противно на желанието ми, официално навърших 23 години. Първото ми впечатление от новата възраст, е че от нея доста боли глава. Според някой по-запознати с материята специалисти - проблема се получава от рязката смяна на възрастта - до оня ден бях на 22, а днеска вече съм на 23 и проблема с главата утре най-вероятно ще е отшумял, когато ще съм свикнал ;).

По случай това събитие, си пожелавам да съм жив и здрав и се поздравявам с любимия на всички ни Веско Маринов :)

До ден днешен съм живял с заблудата, че съм добър християнин и че в рая имам резервирано място. Вчера обаче се тествах и се оказа не само, че не съм безгрешен, ами и имам доста сериозни ръбове за изглаждане. Forgive me father, I`m a sinner :

Като цяло съм съгласен с резултатите - леността и лакомията са два мои осъзнати недостатъка с които уж се боря и все не мога да се преборя ( за това и говорят 115-те килограма лично тегло, голяма част от които натрупани в последните 2-3 години ). От друга страна гневът, завистта и високомерието са чувства които изпитвам изключително рядко и като цяло никак не са ми присъщи. Похотта е в нормата - т.е. като всеки нормален мъж отвреме на време се заглеждам по някоя наточена кака и в някой и друг тематичен блог, ама не прекалявам :). Изненадан съм само от високото нивото на алчността - никога не съм смятал, че съм алчен - да нямам нищо против да имам пари (то кой ли има?), но никога печеленето им, не ми е било единствена и основна цел в живота ми.... или съм неосъзнат Чичо Скрудж или нещо резултатите в графата не са особено акуратни :).

Или с други думи беше ми връчена наградата Kreativ Blogger, ето я и нея, тадааам :


Не може да се отрече че се радвам, че някой харесва това което правя в тоя блог и не ми се сърди, че в последно време пиша все по рядко в него. Още повече се радвам, че този човек е Пентаграм, на чийто блог се оказва че съм заклет фен. Благодаря ти Жоре :).

По регламент трябва да изброя 6 неща които ме правят щастлив... та значииии:

1. Щастлив съм когато съм при родителите ми или при баба ми и дядо ми на село - след като заживях в София, спокойствието ми действа като панацея - 2-3 дена далеч от забързаността и замърсеността на големия град и след това се чувствам като нов човек
2. Щастлив съм когато се срещам с някой от малкото ми останали истински приятели - хора който познавам от повече от 10 години, хора на които мога да кажа всичко и на които знам че винаги мога да разчитам
3. Щастлив съм когато хората около мен са щастливи и се усмихват
4. Щастлив съм когато хората около мен не са щастливи и не се усмихват и аз успея да им помогна за да се промени това
5. Щастлив съм когато другите ми имат доверие и вярват в мен
6. Щастлив съм когато включа телевизора и разбера, че някой българин е направил нещо запомнящо се, или че по света се случва нещо готино, вместо да слушам за убийства, войни и финансови кризи

Другата част от задачата е да предам щафетата на (горе-долу) 6 блога, които според мен заслужават наградата Kreativ Blogger. След дълго обмисляне реших да наградя :

1. Кажи ми да ти кажа и Надето - заради позитивноста която лъха от блога и
2. Б. Р. ц. К и nname - заради това че не пропуска открито да критикува нещата, които не му допадат
3. Задръж си тъпотиите за някой на който му пука и Хриси - заради откровеноста на блога и, и заради джихада срещу мъжкото съсловие, който тя води откакто я познавам и ми е безкрайно забавен :)
4. VOXY-SPOT и Voxy - заради циничните му, но в повечето случай точни коментари за случващото се около нас
5. Юруков на Живо и Боян - заради умението му да подбира интересни теми и да пише задълбочено ( когато е нужно ) по тях
6. Joro Nedelchev Monitoring и Жоро Неделчев - заради желанието с което поддържа блога си и уникалната производителност, която постига
6. RMPG's Blog и Радослав - заради това че е готин пич и блогът му тепърва ще става по-добър и по-добър и все по интересен за четене
6. Сайтът на Hamaelleon и Владо - заради чувството за хумор и инициативността му
6. Intidar|Истината според мен и Руслан - заради непоклатимото му желание да отстоява позициите си
6. drЪnata spot и дрЪната - заради това, че е най-стабилният пияч измежду блогърите ( затова и явно не му остава време да си поддържа редовно блога :) )

Разбира се има и още няколко блога, които бих наградил, но вече си имат награда и за това ще ги спомена под черта - това са както вече казах блогът на Пентаграма - защото е най-добрият разказвач на истории в българското уеб пространство, Чорбата от греховете на Дзвер - защото там за първи път видях що е то блог, блоговете на Марфи - заради желанието с което блогва и още много други блогъри които най-вероятно пропускам и ша ма прощават :)

Преди около седмица получих покана от Марфи да посетя офиса на проекта върху който работят - Favit за да ми го презентират, понеже съм бил цитирам : "един от хората с изявена позиция и авторитет в българската блогосфера и интернет среда като цяло."

Понеже не ми се ходеше сам се уговорих с Манол и отидохме заедно на събитието. Пристигнахме към 7 и нещо в офиса на Favit, като по стълбите се разминахме с Огнян, Дзвер и още няколко блогъри които не успях да разпозная в бързината ( даже Манол спря Дзвера с въпрос "Ти си Дзвер нали? Здрасти, аз съм Манол" карайки последния да се чувства като звезда от онези дето непознати ги спират по улицата ;) ).

Още от вратата ни посрещнаха усмихнати млади хора, които даже и ни се зарадваха че сме дошли (най-вероятно щото бяхме последни и нямаха търпение да приключат с нас и да спуснат кепенците :)). Един от тях беше Венци-Фен, който тъкмо си тръгваше. След обичайните любезности и подканване да ни нахранят и напоят ни въведоха в стая в която настанени удобно(и на удобно разстояние от панерчето със сладки) на един лаптоп служител на фирмата, на когото не запомних името (и се извинявам за което) ни презентира работещата алфа на продукта. В стаята имаше още едно момче, което до към края мислех за човек от фирмата, но в последствие се оказа че е Legrandelf с когото сме се засичали тук там при скитанията ни из нета :).

Първото което прави впечатление от продукта е семплия и интуитивен интерфейс, подплатен с приятен за окото дизайн. След това ни обърнаха внимание на функционалностите на платформата - останах с впечатление че за всичко е помислено и че екипа подготвящ Favit иска да изкара на пазара продукт, който да е направен така че да е максимално удобен и полезен за потребителите.

На базата на това което видях, най-близкото което ми идва на ум като определение за платформата Favit е RSS 2.0. Основният материал с който работи платформата е RSS потоците на различните сайтове, като най-основната фунцкия съвпада с тази на обиковените четци ( като Google Reader да речем ), а именно абонамент за RSS потоци. До тук обаче свършват приликите с обикновените RSS четци и излизат на преден план web 2.0 елементите - във Favit има възможност за създаване на групи по общи интереси в който администратора на групата да подбира качествени потоци, а другите да четат това което той е подбрал, освен това има възможност за оценяване на дадена статия или поток и съответно тяхното промотиране, по подобие на digg/svejo. Направи ми впечатление че впредвид се взимат неща от рода на това колко четена е дадена публикация, а не само колко буукмаркавания има, освен това тежест има и това колко хора са се абонирали за даден RSS поток чрез платформата и ред други фактори. Присъстват и други присъщи за социалните мрежи екстри от рода на коментари, лични съобщения, а за в бъдеще се предвижда и търсене на хора с близки интереси на базата на действията им в сайта. Споменато беше и за евентуално сътрудничество между сайта и блоговете с цел взаимна финансова изгода на един по-късен етап.

Като цяло останах с впечатление че Favit не е нещо което е правено досега и не прилича на никой друг сайт/проект. Разбира се авторите са се учили от другите уеб 2.0 сайтове ( за това говореха разпечатките от заглавните страници на 10-20 други подобни сайтове висящи по стените ), но идеята си е тяхна, съответно проекта е съвсем нов и тепърва ще се доказва. Важното е че явно хората стоящи зад проекта работят с голямо желание, имат и нужното финансиране от страна на Neveq, следователно на лице са всички предпоставки Favit да се превърне в харесвано и посещавано от хората онлайн местенце. Освен на българският пазар продуктът ще бъде пуснат скоро и на румънския, гръцкия, руския и още няколко други пазари, което отново говори за сериозността и мащабноста на проекта.

В крайна сметка не ми остава нищо друго освен да чакам да ми изпратят парола за бета тестване ( по старомодния начин - на домашен (неинтернет) адрес (което предполага че трябва да мушнат и някоя Ариана при листчето с юзера и паролата)) и да натрупам по задълбочени впечатления, за да ги споделя с вас. Истината е обаче, че винаги се радвам когато някой се престраши да направи нещо с марката Made in Bulgaria, така че искрено се надявам проекта да пожъне успехи :)

П.П. Имаше идея да снимаме и да покажем 1-2 снимчици тук, но благодарение на Манол който донесе строшен фотоапарат, не успяхме :).

П.П.П. Ето че добри хора ( Marfi и компания ) се смилиха над нас и ни изпратиха снимков материал, та да може и вие да видите хубавия офис на Favit. Снимките не съдържат мен и другото действащо лице Манол, а мама Милена и бебчето и, които са посетили офиса на Favit малко преди нас :

Мултинационалната атмосфера не е проблем за никого - един срещу друг са отговорниците за турската и руската версия на сайта, които са се съюзили в борба срещу замърсяването и събират разделно боклука си :


Хората там знаят как да почиват :

.... и да се забавляват :

В офиса преобладават мъжете :















... лепящи подобни плакати по стените :

Но пък има и жени, и то от хубавите :

И накрая - Уникална снимка : хората от Favit захранват бъдещият потребител на платформата, за да има сили той в последствие да администрира създадената от него група "Бебешки работи" :

Понеже както разбрахте в последно време бях зарязал блога и така между другото съм пропуснал да ви съобщя за събитието на века - а именно вече можете да видите "симпатична" ми муцуна на заглавната страница на социалната мрежа свежо и да видите как съм отговорил на въпроса "Защо използвам svejo.net".

Ако трябва да съм честен бях малко изненадан, че точно мен попитаха, но според Ганчо от svejo.net съм измежду ценените от екипа на Svejo потребители. Не мога да не се зарадвам че от свежото ме ценят, понеже много се кефя на сайта и винаги съм се опитвал да помогна с каквото мога - явно че усилията ми не са били напразни. Освен това другите попитани са блогъри ( Тодор Христов, Иван Бедров, dzver, Mike Ramm, Марфи и др. ) с изграден авторитет и тежест в българската блогосфера и за мен е чест моя светъл лик да грейне до техните :).

Самото нещо може да бъде видяно на заглавната страница, долу вдясно. Съответно мненията на десетината запитани се въртят на ротационен принцип, така че може и да не уцелите точно моето. Ето горе долу какво трябва да търсите :

П.П. Сентенцията не ми се получи много добре, но по онова време имах 1000 работи на главата и не ми остана време да го поошлайфам :(